Всички знаем, за войните които водят САЩ в стремежа си да установят и по-късно да запазят ролята си на световен хегемон, но по-малко известен остава факта, че те напрактика стават съучастници в геноцид спрямо народа на Пакистан на тероторията на Източен Пакистан – днешен Бангладеш.
Географски погледнато Бангладеш е малка държава, малко по-голяма от Гърция. По брой население обаче Бангладеш е деветата най-голяма държава в света, в която живеят близо 172млн. души или с 25млн. души повече отколкото в днешна Русия – държавата с най-обширна територия. В столицата на Бангладеш Дака живеят повече хора, отколкото в настоящата столица на съвремнения свят Ню Йорк.
След разделянето на индийския субконтинент през 1947 г. Пакистан е създаден като обединена мюсюлманска нация със странно разделена география: доминиращ Западен Пакистан (сега просто Пакистан) е отделен от Източен Пакистан (днешен Бангладеш) от хиляда мили враждебна Индия. Пакистанците са се шегували, че тяхната раздвоена страна е обединена от исляма и от пакистанските авиолинии. Това странно споразумение се запазва до 1970 г., когато бенгалските националисти в Източен Пакистан постигат триумф на общонационалните избори. Управляващото военно правителство, базирано в Западен Пакистан, се страхува да не изгуби властта си.
По всичко личи, че президента на Западен Пакистан Йайа Кан и президентът на САЩ Ричърд Никсън са близки съюзници, Ричърд Никсън дори нарича президента Кан „добър приятел“. През 60-те и 70-те години Пакистан става един от най-големите получатели на военна помощ от САЩ. Наскоро разсекретени документи и записи от Белия дом показват, че Никсън и Хенри Кисинджър застават твърдо на страната на Йайа Кан и пакистанските генерали, подкрепяйки убийствения режим в много от най-важните моменти.
Така се стига до 25 март 1971 г., когато пакистанската армия започва опустошителн геноцид с амеркинско оръжие срещу бунтовните бенгалци на изток. Йайа Кан дава заповед да бъдат избити общо 3 милиона бенгали. По средата на кръвопролитието, както ЦРУ, така и и Държавният департамент на САЩ консервативно изчислява
около 200 000 жертви (данните на правителството на Бангладеш са много по-високи – 3 милиона).
Около 10 милиона бежанци от Източен Пакистан (Бангладеш) бягат в Индия, една от най-големите и внезапни бежански вълни в човешката история.
Американския дипломат Арчър Блъд пише съобщение след съобщение на Белия дом, уведомявайки за геноцида и искайки от тях да спрат да покрепят режима в Западен Пакистан.
Думите на Арчър Блъд не трогват нито Никсън, нито Кисинджър. САЩ са напълно наясно за бушуващия геноцид. В условията на студената война Пакистан
е съюзник на САЩ, а на техните съседи от Индия се гледа като съюзник на СССР. Индия и Пакистан са в условията на постоянна вражда, така че Пакистан е
съществен съюзник на САЩ и предприетия геноцид спрямо собствения им народ не засяга САЩ, които дори ги подкрепя. САЩ дори заплашват Индия да не се меси
като придвижват самолетоносач към бреговете на Бангладеш. Бежанската вълна от Бангладеш към Индия обаче кара индииците да се намесят въпреки заплахите на САЩ. Индийското правителство подкрепя бунтуващите се бенгали в битката им с армията на режима, на което Пакистан отговаря с атака по индийските ВВС и така избухва война, но с намесата на Индия тази война завършва само за две седмици. Пакистан се предава и Бангладеш става независима държава.
Разбира се, никоя държава, дори и Съединените щати, не може да предотврати кланета навсякъде по света, но това е геноцид на Пакистан спрямо собствения им народ с американски оръжия и военни доставки.
