Защо ни засягат бръщолевенията на Клаус Шваб и имат ли те почва у нас?
Същността на т.нар. „Четвърта индустриална революция“ е стремежа на големите корпорации и концерни към автоматизация, използване на изкуствен интелект, облачни услуги и други сравнително нови технологии, обусловени от и засилващи още по-голямата свързаност на различните икономически сфери и зони. Част от този стремеж на индустриалните гиганти е също така напредъкът в генното инженерство.
Според основателя на Световния Икономически форум в Давос – Клаус Шваб, големият технологичен напредък ще доведе не само до икономически, но и обществени промени, които ще изменят същността на капитализма. Точно Шваб популяризира термина „Четвърта индустриална революция“, термин с който той по негови думи иска да изрази размиването на линията между „физическия, дигиталния и биологичния свят“.
Четвъртата индустриална революция, както е формулирана от Клаус Шваб, се отнася до продължаващата трансформация, предизвикана от напредъка в технологиите и включва:
Технологична конвергенция: Иновациите в области като изкуствен интелект, роботика, интернет на нещата (IoT), биотехнологии и блокчейн са взаимосвързани, което води до безпрецедентни промени в начина, по който живеем и работим.
Разрушаване на индустриите: Традиционните индустрии се прекрояват, като се появяват нови бизнес модели, които наблягат на гъвкавостта и ориентираните към клиента подходи.
Въздействие върху обществото: Революцията повдига критични въпроси относно етиката, неприкосновеността на личния живот и бъдещето на работата, тъй като автоматизацията и ИИ могат да изместят работните места, като същевременно създават нови възможности.
Глобално сътрудничество: Шваб подчертава важността на сътрудничеството между много заинтересовани страни между правителствата, бизнеса и гражданското общество за справяне с предизвикателствата и осигуряване на „приобщаващ и устойчив“ растеж.
Устойчивост и адаптация: Организациите и хората трябва да култивират адаптивност и устойчивост, за да процъфтяват в бързо променяща се среда.
Шваб призовава за проактивен подход за използване на потенциала на тези технологии, като същевременно уж да се справя с рисковете, които те представляват за обществото и икономиката.
Защо се отнасяме преди всичко с насмешка към подобни твърдения? Преди всичко, защото светът, в който живеем, всъщност е само един, винаги е бил и ще бъде (без да засягаме темата за различни от нашите измерения и вселени). Разделението на „физически, дигителен и биологичен“ е само в главите на хората и ако искаме да разбираме същността на света не би трябвало да го делим по този начин.
Това, в което е прав обаче Шваб, е фактът, че промотираните от него и индустриалните гиганти технологии ще доведат до огромни промени в човешките общества. И тъй като Шваб и хората около него имат огромни ресурси, би трябвало да приемаме думите им сериозно.
Край на човешкия вид?
Да разгледаме обаче елементите на така наречената „четвърта индустриална революция“ по Шваб.
Технологична конвергенция: в сферата на мокрите сънища за технократи като Шваб. Когато се разровиш по-дълбоко винаги опира до страха им от смъртта и мечтите за технология, която ще удължи съществуването им на тази Земя. Колко наистина ще напреднат технологиите, ще видим тепърва.
Разрушаване на индустриите: звучи по-скоро като заплаха, защото глобалистите наистина искат да преобразят производствата, правейки мнозинството от хората излишни.
Въздействие върху обществото: крокодилски сълзи и неискрена заглиженост за хората, които ще бъдат засегнати от грандиозните планове на Давоските елити.
Глобално сътрудничество: от това би трябвало да се притесняваме най-много, понеже фантазиите им за свръх-технологично бъдеще може и да не станат реалност, но промените в производствата и живота на хората може да се осъществи, ако въпросните елити продължат да работят заедно и да следват плановете си.
Устойчивост и адаптация: устойчивост е просто магическа думичка, която добавят за благозвучие, а адаптацията е заложена в природата на живота и ще я има със или без Давоски мъдрувания.
На практика Четвъртата индустриална революция описва човека като прекалено несъвършен и съответно излишен, затова иска да го промени до степен на неузнаваемост. Автоматизацията оставя хората без работа, а генното инженерство ги превръща в практически друг животински вид. Тъй като няма реално противодействие на плановете за такова бъдеще – масовите хора нямат, нито общ поглед да проумеят какво им готвят, нито организация за ефективна съпротива – единствената ни надежда е, че международните глобалистки елити няма да се разберат помежду си и построяването на „новия ред“ ще се провали като построяването на Вавилонската кула.
