Формално наричаните „Цели за устойчиво развитие“ (Sustainable Development Goals) са включени в резолюция на Общото събрание на ООН от 2015, известна като Agenda 2030. Резолюцията има амбициозна задача – да трансформира света. Йезуитския новоговор затруднява четенето с разбиране на т.нар. Аgenda 2030. Но тук ще разгледаме седемнадесетте цели на ООН на по-разбираем език и ще разкрием истинското им значение.

Со кротце, со благо

Ако просто ги прегледаме, на първо четене повечето цели са от благи по-благи. Но глобалистите винаги така започват – кротко, загрижено, доброжелателно, а ако не им играеш по свирката, обръщат дебелия край, досущ като комунистите, чиито срамежливи наследници де факто се явяват.

Точка по точка

1. Без бедност (No poverty) – основния инструмент за справяне с бедността са различни социални програми. С други думи, смятат да създадат зависимо население, каквото вече съществува в социалните Европейски държави. При поставянето на тази цел, нашите господари влизат в ролята на ранносредновековни аристократи, които са загрижени за бедняците и затова ще им дадат нещичко, колкото да не умрат, в замяна на някои „дребни“ задължения, които с годините прерастват в пълна зависимост и подчинено положение.
2. Без глад (Zero hunger) – ще ни накарат да ядем насекоми и 3D принтирано „месо“. Освен това ще подчинят напълно производството на храна – чрез регулации и субсидии ще изтласкат дребните производители и ще централизират производствата, което ще даде на централната власт още един огромен лост за контрол. На практиа вече се е случило в „белия“ свят, а при нас наблюдаваме с очите си процеса.
3. Добро здраве (Good health and well-being) – на теория резолюцията съдържа множество параметри, по които ще се оценява успеваемостта на тази цел, но сред тях се открояват глобален достъп до сексуални и репродуктивни грижи (нормализация и осигуравяне на аборти за всяка жена на планетата) , както и глобална здравна застраховка (данък „живот“ за всеки човек на земята). Каквито и проблеми да има, решенията им са едни и същи – аборти, ваксини, още пари.
4. Качествено образование (Quality education) – качествена пропаганда и промиване на мозъци. За осъществяването на целта се предвиждат три основни средства: изграждане и развиване на включващи и безопасни училища (центрове за индоктринация в учението на толерастията); разширавяне на стипендиите за висше образование в развиващите се страни (т.е.засилване изтичането на мозъци и глобализация на местните елити); увеличаване броя на учителите в развиващите се страни (т.е. разширяване на мрежата от НПО-та за пропагандиране на деградацията до местата, в които още не са пуснали пипалата си).
5. Равенство на „социалните полове“ (Gender equality) – т.е. джендъризъм. Тук всичко е ясно. Думата „джендър“ няма аналог в повечето езици, тя е изобретение на деградирали западноевропейски и американски университетски преподаватели от средата на ХХ век за объркване на неукрепналите млади умове и привличането им към хомосексуализма. Равенството пък си е социалистическо-комунистическа дъвка, всички тук знаем до какво води.
6. Чиста вода и канализация (Clean water and sanitation) – с тази цел се търси 100% контрол над водните ресурси. Наистина чистата вода за пиене ще е все по-ценна в световен мащаб. Но когато в резолюцията на ООН се споменава, че един от начините за постигането на цел 6 е „увеличаването на ефикасността на потребяване на вода“, трябва да се разбира че това ще стане не за да стане водата по-достъпна, а за да се централизира окончателно разпределението на водните ресурси. Съвсем скоро ще получим водомери на кладенците (на който му е останал на село).
7. Достъпна и чиста енергия (Affordable and clean energy) – перки и соларки от „наши“ производители. Всички виждаме колко от нашите пари се изляха за всевъзможни програми за „чиста“ енергия. Накрая се готвим за сметки за ток, които ще са равни на около 50% от средната работна заплата.
8. Достойна работа и икономически растеж (Decent work and economic growth) – масите трябва да бачкат и линиите на графиките винаги да вървят нагоре, за да не се сгломоляса кулата от карти наречена „финансова система“.
9. Индустрия, иновация и инфраструктура (Industry, Innovation and Infrastructure) – пълен контрол над заетостта и движението на масовия човек. Индустриализацията определено се оказа пагубна за местните общности и за самореализацията на отделно взетите индивида. Така че, повече индустриализация означава повече глобализация и централизация, по-малко семейни и лични връзки. Когао пък глобалистите заговорят за иновации и инфраструктура, те преди всичко имат предвид комуникационните технологии, както е отбелязано в резолюцията на ООН. Комуникационните технологии, които им позволяват да следят всеки на планетата.
10. Намаляване на неравенството (Reduced inequality) – както и при останалите цели, темата е много дълга, но може да се синтезира в няколко словосъчетания: всички трябва да сме еднакво бедни и зависими. За целта трябва да се откажем от пол, народност, род и финансова самостоятелност. Ще продължат да развращават децата, щепродължат да ни карат мигранти, ще продължат да скубят от доходите ни и да ги преразпределят за „най-нуждаещите се“. Крайната цел е напълно взаимозаменяеми елементи в системата, еднакви зъбни колелца, а не човеци.
11. Устойчиви градове и общности (Sustainable cities and communities) – на първо място сред крайните цели на тази точка е откроено „безопасно и достойно жилище“. ООН твърди, че всички заслужават достойно жилище, тъй като жилището според тях е човешко право. Това звучи примамливо за мнозина, които живеят под наем, но трябва да разбираме какво имат предвид силните на деня, когато се „нагърбят“ да защитават някое „право“. За всяко нещо, което държавата/институциите поемат отговорност да осигурят, те ще си присвоят повече пълномощия и ще източат от всички нас повече ресурси за преразпределение. Накрая всички хем ще живеем в долнопробни квартири-кутийки, хем ще плащаме тройно през данъци.
12. Отговорно потребление и производство (Responsible consumption and production) – стягайте коланите, с други думи. Както и почти всяка от другите цели на Agenda 2030, тази се свежда до повече контрол за господарите ни, повече ресурси, които те ще преразпределят и по-малко, които ще ни оставят.
13. Климатично действие (Climate action) – климатичното шаманство ще е един от основните инструменти, чрез които планират да наложат глобален контрол. Разбира се няма нищо лошо да се простираме според чергата си и да сме готови за неминуемите изменения в околната среда. Няма лошо учените да провеждат своите иследвания и да пишат своите доклади. Но това, което виждаме през последните поне две десетилетия е насаждане на религиозно вярване, което не търпи да се поставя под съмнение ролята ни в климатичните промени, както и мащаба на въпросните промени. Изворът на това религиозно вярване е без съмнение човеконенавистническия характер на глобалистките елити.
14. Живот под водата (Life below water) – няма измъкване, нито под водата,
15. Живот на земята (Life on land) – нито на земята. Чрез 14-та и 15-та цел от Целите за устойчиво развитие (Agenda 2030), господарите ни просто искат да подчертаят глобалния характер на своята власт и съответно своята „отговорност“ пред цялата планета. Нито една костенурка и нито едно гущерче не трябва да пръцне без нашите мъдри управленци да са претеглили плюсовете и минусите на това събитие.
16. Мир, справедливост и силни институции (Peace, justice and strong institutions) – за всеки здравомислещ човек думите „мир“ и „справедливост“ не могат да присъстват в едно изречение със „силни институции“ понеже основната причина за конфликтите и страданията на хората от последните 150 години са именно прекалено силните институции. В описанието на тази точка от плана си за трансформация на света, както винаги благите ни властители говорят за това как ще предпазят децата, жените и обикновените граждани. Пазят ги съответно от собствените им родители, съпрузи, местни власти. Целта на всичката тази загриженост е една – глобалистките ни господари да са арбитър по всички въпроси. Те искат да забият още един клин между членовете на всяко семейство, между деца и родители, между съседи, между съграждани. Не трябва да има никакви връзки, никакви авторитети, никакви зависимости, освен тези между атомизирания индивид и глобалното правителство.
17. Партньорство за постигане на целите (Partnership for the goals) – глобалното „партньорство“ за постигане на тази или онази цел е само прелюдия към им основния стремеж – глобално правителство.

Защо резолцията е „заешка дупка“

Този документ е събрал основните вектори на развитие, по които глобалистките елити желаят да насочват света – хора, животни, растения, всякакви ресурси, цялата планета без изключение. И съответно по всяка една от точките може да се напишат по няколко статии, които биха прозвучали налудничаво на обикновения човек, но са реалност, написани черно на бяло. Няма всъщност никаква конспирация. Но планираните промени са толкова мащабни, че за да се задълбочим по всеки отделен въпрос означава да се пуснем по отделна „заешка дупка“, която ще ни отведе да множество различни места.

Стрмежа на konspiracia.com е да покрие максимално детайлно плановете на глобалистките елити за бъдещето, така че ще се постараем да се спуснем по колкото се може повече заешки дупки.